+359 889 912 376
·
office@cholakova-partners.com
·
Пон. - Пет. 09:00-18:00
Изпратете Запитване

Новите правила в заповедното производство влизат на Коледа

овите правила в заповедното производство, които предвиждат два пъти по-дълги срокове за изпълнение и възражение срещу заповедта за изпълнение, както и серия от други промени, свързани със защитата на потребителите, ще влязат в сила на 24 декември 2019 г. Промените в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) са публикувани днес в Държавен вестник и тъй като няма предвиден специален срок за влизането им в сила, това ще стане в обичайния тридневен срок от обнародването им (всички изменения виж тук).

Така от деня на Бъдни вечер всеки длъжник вече ще разполага не с две седмици, а с един месец, за да плати след издадена заповед за изпълнение. Ще има един месец и за да възрази срещу нея. Освен това ще бъде предупреждаван за това, че ако го направи, рискува да понесе по-високи разноски. Един месец  вече ще е и срокът за обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение (чл. 419). По-дълъг – не една, а две седмици, става и този за обжалване на действията на съдебния изпълнител (чл. 436 ГПК).

От 24 декември 2019 г. ще действа и ново правило за това къде се подават заявленията за издаване на заповеди за изпълнение срещу потребител – това вече няма да става до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а до този, в който се намира настоящият му адрес. За всички останали длъжници остава старата подсъдност – по постоянен адрес или седалище.

Заявителите пък ще са длъжни да прилагат договора, от който произтича вземането им, заедно с приложенията и общите условия, ако искат да им бъде издадена заповед по чл. 410 ГПК срещу потребител. Ако съдът установи, че искането се основава на неравноправна клауза, сключена с потребител, ще отказва издаването на заповедта.

А банките, когато искат издаване на заповед по чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните им книги, също ще трябва да представят и „документа, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия“.

Освен това с промените (чл. 415 ГПК) се регламентира, че указанието към длъжника да предяви иск след възражението си, когато се приема, че е уведомен за заповедта след изтичането на срока за получаването ѝ от канцеларията на съда или общината, ще се дава при условие, че „връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението“.

Нови са и правилата за спиране на принудителното изпълнение на заповедта, когато е издадена срещу потребител. ГПК вече предвижда, че обезпечението, което внася длъжникът – потребител, за да го постигне, е до една трета от вземането. За всички длъжници отпада изискването искането за спиране на изпълнението да е направено в срока за възражение.

След влизане в сила на измененията в ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, ще може да го спре и без да е необходимо обезпечение, когато е направено за това, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи, или че се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или че е неправилно е изчислен размерът му (само ако длъжникът е потребител).

 

Източник: https://lex.bg/